Разположена е върху скалисто труднодостъпно възвишение, известно като „Момина кула“  От север, запад и юг е оградено от дълбоки труднопроходими речни долини. Крепостта е разположена в близост до стария път, който е идвал от долината на Средна Струма и през Попски преслап е Влизал в Гоцеделчевското поле. Крепостната стена е ограждала цялото възвишение. Най-добре е запазена в южния сектор, където височината ѝ достига до 6 м. Градежът е от местен ломен камък споен с бял хоросан. На много места личат гнездата на изгнили напречни и надлъжни греди. Само от югозапад в градежа са използувани тухли. При сегашното състояние може да се допусне, че крепостта е преустройвана два пъти и е била използувана през твърде продължителен период от време – от Античността до Късното средновековие.

На най-високата част на възвишенето се издигат руините на правоъгълно съоръжение със силно заоблени ъгли от север и изток. Размери – 5/4 метра и дебелина на стените 0,70 м. Към западната стена отвътре допълнително е строен зид с дебелина 0,50 метра. От вътрешната му страна личат два пласта от хидрофобна замазка. Подобен начин на градеж е характерен за водохранилищата. На 15 м в източна посока са запазени останки от кула с външни размери 6,20 х 6,40 м. Вътре в крепостта и по склоновете около нея се намира голямо количество фрагменти от тухли, керемиди и късносредновековна керамика. Много рядко се срещат материали от II-IV век. Особеностите в градежа, както и многобройният масов материал позволяват да се отнесе последния период от съществуването на крепостта към ХII-ХIV век.

/ ru / de /